Полето

Това не е визуализация.

Няма да си въобразяваш мехур от светлина около себе си.

Ще усетиш откъде всъщност си.

Това разграничение е важно. Визуализацията създава образи. Соматичното осъзнаване създава знание.

Повечето хора, които усещат, че имат лоши енергийни граници, които поемат емоциите на другите, които се чувстват изтощени след социален контакт, които се губят в интензивни отношения, не им липсва сила на волята.

Липсва им усетеното усещане за това откъде свършват и откъде започва светът.

Тази практика изгражда това усещане. Бавно. Отвътре.

Установяване

Седни удобно. И двата крака на пода.

Затвори очи. Вземи три обикновени дъха. Нека бъдат каквито са естествено.

Сега, без да променяш позата си, започни да забелязваш, отвътре, където е тялото ти в пространството.

Где са ръцете ти точно сега? Не гледай, усети.

Где е гърба на главата ти? Где са лопатките ти? Где свършва долната ти гръб и где започва стола?

Кожата

Започни с усещането на повърхността на кожата. Не докосвайки я, само усещайки я. Температурата. Въздухът срещу нея. Разграничението между това, което си ти, и това, което не си ти.

Кожата е реална граница. Усети я сега.

Един крак навън

Нека осъзнаването ти се разшири около 30 сантиметра отвъд кожата ти във всяка посока, напред, назад, встрани, горе, долу.

Това пространство точно отвъд кожата ти принадлежи и на теб.

Може да го усетиш като температура. Като фино усещане за плътност. Като нещо, което не можеш да назовеш, но въпреки това можеш да забележиш.

Ако умът казва „не усещам нищо", това също е информация. Означава, че връзката с този слой е слаба. Това е за какво е тази практика.

Дължина на ръката

Сега нека осъзнаването ти се разшири до дължина на ръката около теб във всяка посока.

Това е твоето поле. Не метафора. Не духовна концепция.

Реална територия на енергия, нервна система, електромагнитно поле, присъствие, която заемаш в света.

Усети ръбовете му. Не трябва да са остри. Могат да са меки. Но са твои.

Различаване

Сега, с осъзнаването ти, почиващо в полето, забележи какво е в него, което е твое.

Дъхът ти. Сърдечният ти ритъм. Усещанията ти.

Забележи дали има нещо в това пространство, което не се чувства като твое.

Стрес, който не е от тялото ти. Емоция, която пристигна без очевиден източник. Мисъл, която не звучи като теб.

Не е нужно да анализираш откъде е дошло. Просто нека издишването го носи към ръба на полето ти.

Не го насилвайки навън. Просто, позволявайки на естествената граница да направи това, което здравата граница прави.

Затваряне

Вземи три пълни дъха.

С всяко вдишване, напълни полето. Нека присъствието ти напълни цялото пространство, което е твое.

С всяко издишване, нека ръбовете станат по-ясни.

Не стена. Не бариера. Мембрана. Пропускаема там, където избираш. Твърда там, където имаш нужда.

Отвори очи бавно. Приеми стаята от вътрешността на полето си. Остани вътре в себе си докато го правиш.

След тази практика може да забележиш, че се чувстваш „по-тук." По-в стаята. По-в себе си. Така се чувства да бъдеш в полето си.