Моделът зад историята
От ситуацията към корена
Всяка история, която разказваме за живота си, има под себе си друга история.
Не по-истинска в смисъла на факти. По-истинска в смисъла на модели. Повтарящи се теми. Реакции, които сме виждали преди. Усещания, познати от далеч.
Тази практика е писмен процес. Нужни са ти хартия или тетрадка. Химикалка. Тишина за 25 минути.
Не пиши "правилно". Пиши честно. Ако не знаеш какво да напишеш, напиши точно това: "Не знам какво да напиша и усещам..."
Стъпка 1 · Ситуацията
Опиши ситуацията. Само фактите. Какво се случи. Кой каза какво. Какво се случи след това.
Не интерпретации. Не чувства. Само: какво се случи?
5 минути максимум. Не повече.
Стъпка 2 · Реакцията
Сега: как реагира тялото ти? Не мислите. Тялото.
Стомахът. Гърдите. Гърлото. Плещите.
Напиши усещанията. Не защо. Само: какво усещаш и где?
Стъпка 3 · Познатото
Тази реакция. Тялото в тази реакция. Познато ли ти е?
Кога преди си усещал точно това? Не нещо подобно. Точно това.
Може да е от миналата седмица. Може да е от детството. Позволи на паметта да дойде без да я съдиш.
Напиши: "Това ми е познато от..."
Стъпка 4 · Решението
В онзи момент, когато за пръв път си усетил точно това, какво си решил?
Не съзнателно. Децата не вземат съзнателни решения. Но вземат решения.
Може да е: Хората не са безопасни. Може да е: Ако не давам достатъчно, ще ме изоставят. Може да е: По-добре да не искам, отколкото да ме откажат.
Напиши: "В онзи момент реших, че..."
Стъпка 5 · Сега
Това решение, което малкото дете е взело, то все още ли е вярно?
Вече ли имаш ресурсите, които тогава нямаше? Вече ли можеш да направиш различно?
Напиши: "Онова решение ми помогна тогава, защото... Днес то вече не ми служи, защото..."
Моделът не изчезва когато го видим. Но когато го видим, имаме избор.