Учение · ПосокаКогато тялото е опора, сърцето е отворено, гласът е твой и стойността е призната, идва въпросът накъде. Посоката не се измисля. Тя се чува.Тихото „да“Умът може да спори безкрайно. Тялото обикновено знае по-бързо. Тази практика те учи да чуеш неговото „да“ и „не“.Какво ме викаПосоката рядко идва като гръм. Тя се появява като любопитство, като завист, като нещо, към което се връщаш отново и отново.Страхът пред прагаТочно когато знаеш какво искаш, идва страхът. Тази практика не го гони. Тя го слуша и после продължава.Една малка крачкаМожеш да мислиш за посоката си години наред. Или днес да направиш една малка крачка. Тази практика е за крачката.Писмо от бъдещия азПредстави си себе си след пет години. Живял/а по-свободно, по-истинно, по-свое. Какво би ти казал/а днес?Интеграция · ПосокаМинал/а си през петте практики на Посоката. Сега събираш знаците, които си чул/а, и виждаш какво вече се движи.